Конфликт на Иран-Израел: Това ли е? Вероятно не.

Брет МакГурк е анализатор на световните въпроси на CNN, който служи на висши позиции за национална сигурност при президентите Джордж Буш, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън.

След 12 изключителни дни в Близкия изток рецесията, която стартира с военните и разследващи интервенции на Израел вътре в Иран и приключи с американските военни сили, ориентирани към главните нуклеарни уреди на Иран, в този момент наподобява се отстъпва. Президентът Доналд Тръмп нощес разгласи „ преустановяване на огъня “ по -късно утвърден както от Израел, по този начин и от Иран, въпреки и не без дефинитивни офанзиви от страна на двете страни и нанасяне на жертви.

Тръмп тази заран изрази неудовлетвореността на доста договарящи в Близкия Изток, казвайки, че в този миг нито една страна не знае „ какво по дяволите вършат “ и призовавайки и двамата да се придържат към проекта му за преустановяване на огъня.

Предварителното изискване за това преустановяване на огъня беше директната военна офанзива на Съединени американски щати против нуклеарните уреди на Иран. Докато обсъждах през последната седмица по CNN, с цел да избегна пълзенето на задачата и меандриращата военна акция без ясни цели, беше значимо преди Тръмп да подреди офанзива да бъде на същата страница с премиера Нетаняху от Израел - да се разбере, че американската офанзива има за цел да означи началото на края на рецесията, като се опълчва на началото на новата фаза - и дейно да попречва евентуалния отговор.

Това поверие в този момент е разрушено.

Над 12 дни Иран загуби цялата си въздушна отбрана, множеството от ракетите си, стартовете, от които се нуждае, с цел да ги разгърне и растенията, от които се нуждаят, с цел да ги изгради; ешелона на военното му командване; и нейните нуклеарни уреди за бижута на короната дружно с водещите му нуклеарни учени. Иранските водачи, които към момента са живи, знаят, че това е по този начин единствено тъй като Израел и Съединените щати избраха да ги държат в близост, да включат висшия водач на Иран, както Тръмп даже сподели по време на рецесията.

Ако не друго, това е незабравим героизъм на израелските военни и умения за разузнаване, дружно с американската военна мощ, която е несравнима в международен мащаб.

Въпросът в този момент е дали този тактически триумф ще се трансформира в стратегически облаги, които бих определил като трикратно: Иран 1), който в никакъв случай повече няма да се осмели към нуклеарно оръжие или ресурс, мощно обогатен уран с напреднали центрофуги отвън всеки вероятен случай на гражданска употреба; 2) това в никакъв случай повече няма да възвърне солиден ракетен боеприпас, който да заплашва Израел и американски личен състав в Близкия изток; и 3) отслабен Иран, който не е в положение или не желае да възвърне и поддържа своите терористични пълномощници в района, като Хизбула в Ливан, който беше надвит и по -специално седна на тази скорошна рецесия.

Що се отнася до „ смяната на режима “ в Техеран, това в последна сметка зависи от иранския народ. Можем да ги подкрепим посредством средства за връзка като Starlink и виртуални частни мрежи (VPNs), само че това не би трябвало да бъде оповестена военна цел на Съединените щати или на Израел по две аргументи. Първо, това е цел оттатък нашето средство за снабдяване и с непреднамерено разследване, както видяхме другаде през последните 20 години. Второ, такава заявена цел може да отскочи против иранския народ, който е най -против репресивния режим на Иран, като дава опция за по -нататъшни репресии и жестокости от правата на индивида.

И по този начин, какво би трябвало да следим през идващите седмици?

Израел евентуално ще резервира въздушното надмощие

След офанзивите на Хамас на 7 октомври 2023 година доктрината за национална сигурност на Израел би трябвало да работи върху всяка опасност, преди да може да се събере. Това изяснява деградацията му на Хизбула в Ливан и заявената му политика в никакъв случай повече да не разрешава на Хамас да управлява Газа. Той също по този начин изяснява логиката и инерцията зад историческата акция на Израел против Иран през последните 12 дни. Семената на тази акция бяха засадени, когато Иран взе съдбовното решение малко след 7 октомври да се причисли към войната и да поддържа многофронтна акция против Израел.

Следствието на това обучение е, че откакто Израел завоюва преимущество пред неблагополучие, тя няма да се откаже елементарно от такова преимущество. Това значи, че Израел упорства да резервира свободата да работи против закани - даже когато (както в Ливан с Хизбула) има в действие преговаряне. Трябва да предположим, че същото ще се ползва в Иран и че Израел ще продължи да следи заканите и да работи против тях, когато се смята за належащо в страна, от дълго време отдадена на унищожаването на Израел.

Ако Иран се стреми да възвърне стратегическата си въздушна защита или индустриалния потенциал на ракетите или - най -сериозният случай - неговият нуклеарен потенциал за обогатяване, тогава можем да приемем, че Израел ще работи военно против сходна възобновяване, както се случва в Ливан и на други места. Това ново уравнение в Близкия изток е резултат от координираното нахлуване против Израел през последните 20 месеца и Израел ще упорства за това, без значение от това, което Съединени американски щати или някой различен биха могли да кажат или предлагат по какъв начин Израел би трябвало да продължи да се пази.

Иран към момента може да желае бомба

LAPS VICTORY в Близкия изток могат да се върнат, с цел да преследват всеки президент и Тръмп би трябвало да внимава да разгласи необратим триумф. Без подозрение, тази къса рецесия беше добре ръководена и добре обработена от Тръмп и неговия екип за национална сигурност, само че крайната преценка надалеч не е показана. Екипът на Тръмп също доста го направи тук, в това число благоприятни условия за стачка за Иран, които бяха създадени и усъвършенствани през последните четири президентски администрации, както и Иран, който към този момент беше в най -слабата си позиция в исторически проект по времето на Тръмп, встъпи в служба тази година.